• Добавени продукти за сравнение
        Няма нищо в сравнение...
      • Вашите любими продукти
          Няма нищо в любими...
        • 0899 973 924 Бърза поръчка.
        • Ад и рай.

          Съществуват ли? Да, съществуват в две измерения - във видимия материален свят на земята и в невидимия свят на енергийите и вибрациите.

          В живота ни, нашият ум заедно с чувствата на сърцето, могат да ни създадат най-големия ад или най-големия рай. Това е физическото им измерение. Гледната точка на ума и оценката му на събитията, може да предизвика най-ниско или най-високо вибрационни преживявания в нас. Тогава попадаме в ада на стаданието или в рая на щастието.

          За света на вибрациите, смъртта е само краят на съществуването на физическото ни тяло. Тя настъпва тогава, когато физическото тяло е достигнало състояние, при което жизнено важни органи и системи и не могат да изпълняват своите функции. Или, когато толкова ниско са паднали вибрациите на човек, поради емоционалното му състояние или кармичния товар, че сърдечния му център се затваря и се прекъсва връзката му с вселенската жизнена енергия.

          Ако някой отнеме насилствено живота на някого и разруши неговото физическо тяло, енергийната връзка на потърпевшия с космоса се запазва и той е привлечен обратно към източника на живот. Но, ако някой сам разруши тялото си със самоубийство, прекъсва и връзката си с космоса и остава да се рее в космическото пространство, като частица енергия, докато просто изчезне.

          С изчезването на физическото тяло, животът и енергията не изчезват. Те преминават от едно състояние в друго и се сливат с космическата жизнена енергия.

          След смъртта ни, ние сме привлечени от енергията, която сме – енергия с честота, еднаква на нашата. Ако вибрациите ни са любов, сме привлечени от енергията на любовта на твореца. Ако сме енергия завист, оставаме извън енергията на твореца, в така наречения ад, докато тази енергия „завист“ с определена честота, загуби силата си и изчезне. Същото се отнася и за останалите човешки пороци и са така наречените 10 кръга на ада, противоположното на 10 –те човешки ценности – завист, алчност, похот, горделивост, вина, лъжа, кражба, убийство, пристрастяване, жестокост. Този, който е отдаден на всички тези пороци едновременно изгаря в тях и изчезва от вселената, защото вселената си има разум и умее да се самопочиства.

          Едва след като се пречистим и отново станем чиста енергия любов и живот, ние сме привлечени и се сливаме с твореца, така наречения Рай. След това отново се раждаме, отново се учим на любов и на замисъла на нещата, замърсяваме се чрез човешките страсти, умираме, пречистваме се и отново се раждаме. Докато излезем от кръга.

      • Newsletter