• Добавени продукти за сравнение
        Няма нищо в сравнение...
      • Вашите любими продукти
          Няма нищо в любими...
        • 0899 973 924 Бърза поръчка.
        • Обида, вина и завист.

          Ние сме енергия – енергията на нашите мисли и нашите чувства.

          Обикновено смятаме, че „Аз“, това е нашият ум. Оставяме се той да взема решения и да ни командва, без да се съобразяваме с нашите чувства. Ако Аз взема решения със своя ум, то това е гледната точка на страха. Умът винаги търси сигурност и взема решения  с минимален риск. В момента, в който нашият ум започне да осъзнава себе си и да придобива разбиране за „Аз“, в нас се появяват желанията за материално притежание. С времето те стават все по-големи и колкото повече ги задоволяваме, толкова повече растат. Умът никога не спира да иска. Отрупването с материални вещи му носи временна наслада и удоволствие, докато привикне с новата среда и след това отново се отдава на желания.

          Ако „Аз“ взема решения със своите чувства, то това е гледната точка на любовта. Решенията са дългосрочни и резултатите са видими в бъдеще време. Любовта винаги печели, винаги! Но, ако решенията се вземат емоционално и без логическата помощ на ума, последиците може да са непредвидими и непоправимо тежки. Желанията, или по-точно потребностите на сърдечния център, са емоционални. Това е потребността да слушаме музика, да четем книги, да опознаваме природата, да общуваме с животни, хора... Желанията на сърцето обогатяват душата и поддържат високите вибрации, с които сме дошли на земята. Те предизвикват по-висш тип чувства – естетическа наслада.

          Двата  енергийни центъра – на ума и сърцето, се развиват едновременно и балансирано, когато удовлетворяваме балансирано желанията на ума и сърцето.

          Енергията на мисълта заедно с енергията на чувствата са всъщност, възприемане на света в неговото единство и истина. Истината. Но какво е истина?! Всеки има свое тълкувание за нея, пречупено през своите разбирания за света, своя опит и своите програми, заложени в детството. А истината е една и е точно тази, която ще разберем, ако попитаме отсрещната страна - Истина ли е? Да, могат да ни излъжат веднъж, два пъти, три пъти... Ако ви излъжат три пъти, ще продължите ли да вярвате? Истината се открива след безпристрастна и беземоционална преценка на ума. Почива на факти, постъпки и действия, а не на думи. Истината, когато не съвпада с нашите очаквания, наранява и за да я приемем по-лесно, си намираме оправдания. Понякога дори я заемяме с неистина, за да се помирим със съвестта си.

          Ние сме енергия, частица от космическата енергия – живот. И като такава, ние се раждаме с високите вибрации на тази енергия. Това предполага, че се раждаме не за да страдаме, а за да живеем в хармония и щастие, да творим и създаваме, да продължаваме живота. Високоорганизираната космическа енергия, наречена Бог, се нуждае от нас и от нашите високи и чисти вибрации. Само чрез нас и само с тях, такива, каквито ги е създал, може да сътворява нови светове и нови вселени.

          Но Творецът има нужда не само от нашите чисти и високи вибрации, той има нужда и от нашия опит. Затова ни изпраща на Земята да се учим. J Тук ние опознаваме себе си и света, разбираме какво е любов, щастие, красота, чистота, истина, хармония, радост. Разбираме също какво е тъга, ревност, мъка, страдание, лъжа, разочарование, омраза, гняв… Живеем в двуполюсен свят и само, който е разбрал какво е мъка, знае какво е радост, който е разбрал какво е предателство, знае какво е приятелство, който е разбрал страданието, знае какво е щастието. Само ако сме опознали живота и себе си от всички страни, с всички възможни чувства и техните нюанси, ние можем да направим съзнателен избор, как да се отнасяме със себе си и другите. Вселената очаква от нас, със свободната си воля, сами да изберем да се отнасяме с другите така, както със себе си. Вселената очаква да изберем да бъдем не какви да е творци, а творци на добротата и с гледната точка на любовта. Вселената се нуждае от нашия опит, за да твори хармонични светове и ще ни връща отново и отново на земята, докато оставим товара на ниските вибрации и страха, и разберем какво е свободата. Живот в свобода е живот без дългове, без страх и в истината.

          „Аз съм пътят, истината и живота!“ Вселената се нуждае от щастливи хора, които пътуват в истина и просто живеят живота.

          В природата всичко е хармонично и без насилие, без жестокост и омраза. Животните не искат да притежават, не убиват, не нападат без причина, не завладяват, не подчиняват, не измъчват, не ограбват, не се съревновават и сравняват.  Животните усещат радостта и реагират, усещат любовта, страха или омразата и реагират. Усещат емоции в общуването, усещат! Или с други думи – имат интуиция. Страхът им е сведен до чувство за самосъхранение и нищо друго. Няма животно на света, което да се обижда, да изпитва вина или завист.

          Човекът е единственото същество на земята, което има желания. Човешките желания произтичат от ума, този ум, от който се възхищаваме толкова много и възхваляваме, уважаваме, награждаваме. Умът ни е излязъл извън нашия контрол, той е пълен с желания и страх, а интуицията, чувствата и сърцето ни сме заглушили и почти забравили. Невъзможността да бъдат изпълнени всичките желания на ума, поражда ниско вибрационни чувства, нехарактерни за човека, роден с неговите високи, божествени вибрации. Тези нискочестотни замърсявания свалят висотата на честотното ни трептене, запушват, блокират енергийните канали на енергийното ни тяло, засядат в органите на физическото тяло и се материализират, като болест. Желанията, които са характерни единствено и само за човека, пораждат вина, обида и завист, а те от своя страна са източника на всички ниско вибрационни чувства, изпитвани само от човека.

          Обидата е разочарование от  поведението на някого,  за когото сме направили нещо важно за нас и е разминаване между нашите очаквания и неговата реакция. Важно е да се разбере истинската причина за това несъответствие – случайна грешка, невнимание, обстоятелства или нещо друго. Само ако  разберем истинската причина за поведението на този човек, може да определим своето поведение спрямо него. Само в истината, обидата може да изчезне и на нейно място да се появи приемането. Обикновено, хората разменяме местата на причина и следствие или за причина приемаме само повода, капката, която прелива и променя равновесието. Причините за обидата може да са субективно изтълкувани, взависимост от ценностната система на възприемане на света. Затова само истината дава свободата за вземане на правилни решения.

          Ако многократно сте били обиден и наранен от един и същи човек, това показва единствено и само, че с този човек нищо не ви свързва и е време да си тръгнете. Вместо да събирате обиди и да ги складирате в щитовидната си жлеза, просто се разделете. Ако щитовидната жлеза не издържи на натоварването, тогава емоциите, прераснали в чувства  се материализират и може да отключат много и сериозни  заболявания.

          Обидата e едно от най-ниско вибрационните чувства и с огромна разрушителна сила. Тя събира в себе си едновременно тъга, мъка, страдание, скръб, унижение, подигравка, присмех, пренебрежение.  Обидата се лекува само с „Извинявай!“. За да избегнем обидите, най-добре е в общуването си да нямаме очаквания. Това обаче е доста трудно за повечето хора и изисква по-високо ниво на съзнание.

          Да живеем без очаквания не означава да се раздаваме безразборно и всеотдайно на всички, които срещаме в живота си - ще изгорим. Да нямаме очаквания е  състояние, при което умеем да дадем точна оценка на събитията без емоционална обвързаност и разбирайки истината да разбираме поведението и характера на хората. Тогава не очакваме, а знаем предварително, каква би била тяхната реакция и знаем точно на кого колко и какво да дадем, без да се разочароваме от реакцията му. Не очакваме повече, отколкото бихме получили. Ако получим, бихме се зарадвали, ако не получим, не бихме страдали.  

          Вината е обратното на обидата чувство. Тя е резултат от оценката на ума ни, че не сме оправдали очакванията на някого. Тя е второто най-силно саморазрушително чувство и събира в себе си самонараняване, самобичуване, самосъжаление, самооскърбление, води до силно изразен стрес и безпокойство и може да разболее всеки най-уязвим орган в тялото с най-тежката болест рак.

          Твърде вероятно е да не оправдаваме очакванията на всички, с които общуваме, не е възможно да направим това, ще се загубим в удоволетворяването на всички чужди желания. Но можем да бъдем себе си, като без да променяме своите принципи и разбирания за живота, без да засягаме някого с тях, се извиним и продължим в нашата посока. Освобождаването ни от чувството на вина е лесно. Вместо да складираме вината в себе си е необходимо да кажем само „Извинявай!“. В крайна сметка, за всяка грешка има и прошка, но ако не се забавим прекалено дълго.  Живот без вина се постига с разбиране за истина, откровеност и яснота.

          Завистта е безполезно, но болезнено за човека чувство. Тя е болка от щастието или успеха на друг. Тя е резултат от ниска самооценка, липса на вяра в собствената ценност и възможности. Завистта изчезва само с разбиране за истината, че няма само щастлив или само нещастен живот. Няма само мъка и страдание или само безгрижие и охолство. „Всяко нещо струва друго нещо“ (Мечо Пух) и всяко постижение е изградено върху лишение от нещо. Вместо да се хаби енергия и време в завист, по-добре е всеки да потърси силните си страни и да посвети времето си за постигане на собствени цели.

          В основата си, тези три човешки чувства – обида, вина и завист, са просто страх от отхвърляне, неприемане, самота, изолация, изоставяне. В природата те не съществуват. Обидата, вината, завистта и страха създават всички останали ниско вибрационни чувства и са сериозна пречка в развитието на всеки. Преодоляването на тези опасни, саморазрушителни чувства е всъщност пътя към безусловната любов и свободата. Освобождаването от тях превръща всеки от нас в енергия от най-чист вид, която е способна да се слее с твореца. Отказът от тях е свободния избор на всяка свободна воля да спре да наранява, съди, завижда и е изборът да се възхищава, да създава радост и щастие, хармония и красота, да се отнася към другите така, както иска да се отнасят с него. Отказът от тези чувства е съзнателният свободен избор на всяка свободна воля да спре да общува с този, който наранява, обижда, измъчва, завижда, унижава, омаловажава, ограбва.

          Човекът, който не обижда, не съди и не завижда, и в същото време не позволява да го обиждат и съдят, е човекът, който обича себе си. Той уважава всички хора, с които общува и пази тяхното достойнство, не съди и не се интересува от мнението на другите, ако е сигурен в правотата си, той се възхищава на всичко добро и красиво до което се докосне и се старае да не предизвиква завист, като споделя проблемите си. Човекът, който обича себе си има умението да се възхищава на постиженията на другите, но умее да даде справедлива оценка и на себе си и да се възхити от себе си, ако има защо. Справедливата оценка се постига, само ако се поставим на мястото на другия и си отговорим честно на въпроса – Как бих постъпил Аз, на негово място?

          В крайна сметка, пътят към щастието минава през освобождаване от обида, вина и завист и е свободен избор да не предизвикваме обида, вина и завист съзнателно, винаги да благодарим и да се извиняваме, когато е необходимо. Щастието е свобода от тези три човешки чувства и е любов към себе си и другите. И така се стига до безусловната любов, която е състояние на любов – без обида, вина и завист.

          Ние живеем в двуполюсен свят – изпитваме двуполюсни чувства.  Всяко неприятно чувство, ако се разбере неговата същност и първопричина и се приеме, се превръща в неговия антипод, Така е и с обидата, вината и завистта. Обидата се превръща в прошка и от извор на нещастие преминава в усмивка и свобода. Вината, ако бъде призната  се превръща в облекчение и свобода, завистта се превръща във възхищение и свобода.

          Как се случва това?

          Обидата се лекува само с „Извинявай“ – Из-вади-вината от мен. Тази необикновена дума има специфична енергия, която неутрализира, изважда ниската вибрация, която е заседнала в обидения. Докато обидения държи обидата в  себе си, тя го разболява със своята ниска, неестествена за човека вибрационна честота. Ако този, който я е внедрил, я извади навреме, то има шанс да се спаси. Но ако обиденият я извади сам, с усилие от себе си и със страдание,  т.е. прости, без да го помолят за това, то той връща обидата на източника. Ако са го помолили за прошка, тази нискочестотна енергия „обида“ се неутрализира и изчезва.

          Ниската вибрация на обидата не бива да престоява дълго в нас. Най-добре е да се извади, докато е емоция и все още не е заседнала дълбоко в щитовидната жлеза. Тя е щит срещу обида, но все пак не е от желязо. Прости на всички и се радвай на живота!

          Вина – неестествено ниска за човека вибрация. Единствения начин за освобождаване от нея е „Извинявай“. Моля, из-вади-вината от мен! Ако не я извадите доброволно от себе си, не знам...

          Завист – освобождаването от завист е лесно, като детска игра! Обратното на завистта е възхищение (Мадлен Алгафари).Освобождаването от завист минава през възхищение! Благо – даря, нежно и благо ти връщам добрината, която ми направи! Благодаря за радостта, която ми носиш; щастието, което ми даваш; красотата, която ми подаряваш; добрината, която ми правиш; опита си, който споделяш. Не си длъжен да ме учиш, да ми помагаш, да ми даваш, благодаря, че го правиш.... Безброй начини за изразяване на благодарност! Важното е, че колкото повече благодарите, толкова повече се възхищавате, удивявате, забелязвате и толкова повече се отдалечавате от завистта. Колкото повече благодарите, толкова по-чисти и високи вибрации ви завладяват, толкова повече се доближавате до безусловната любов. Благодарният  човек е щастлив човек, той не наранява, не обижда, не подчинява. Той не може да се обиди и никой не може да го засегне. Той подминава ниските вибрационни послания с усмивка и търси други усмивки, с които да общува.

          Благодарният и щастлив човек има ясна и откровена позиция. Той или подкрепя, или не подкрепя. По тази причина посланията му към Вселената са ясни и категорични и той успява да привлече енергията, която му е нужна. Той е винаги на точното място с точните хора и всичко му се случва с лекота и без усилие. И не защото е късметлия, а защото приема всичко, което получава без съпротива и търси решения без да обижда.

          Пътят към високите вибрации и безусловната любов минава през щедростта. Щастливия човек, освободен от обида, вина и завист е щедър. Той подарява без да мери и претегля и подарява не какво да е, а себе си и любовта си. Той не брои колко пъти и какво е дал, той обича да дава и дава безкористно, знае, че всичко, което събере на земята, тук и ще остави, а всичко, което подари, ще веме със себе си. Странна логика за земляни. J Но на земята всичко е огледално обърнато и само който разбере това, разбира истината. Когато човек подарява бекористно, той го прави с радост – дава част от високите си вибрации и повишава вибрациите на тези, с които общува. Любовта му никога не свършва, защото източникът е щедър и дава на всеки, който поиска. Ако даде, щастливия човек, а не получи същото, той се чувства излъган и напуска ситуацията. „Избирай приятелите си бавно, напускай ги още по-бавно“, дай време и шанс на всяка страна... Но ако обменя любов и високи вибрации, той е щастлив и подарява все повече и все повече, и заедно с обкръжението си расте и се развива. Вашите истински приятели не знаят думичките – но; ако; ще видим; после. Истинските ви приятели никога не казват – Все едно не съм видял, Все едно не съм чул, Все едно не знам. Те знаят, че Вселената ги гледа отвътре, а не отвън и как да излъжат, кого ще излъжат – себе си?

          Щедростта не иска подаръци, нито най-скъпи, нито символични.

          Моят народ, моите деди... Научили сме идеално изкуството на оцеляването. Връщам се назад във времето, много назад, за да разбера, какво всъщност се е случило с нас и къде е източникът на българското щастие и нещастие. Без да съм учен историк, критик, привърженик на теории и хипотези, но стъпвайки на истински, научно доказани факти, в логическа последователност и емоционална обвързаност си мисля (но с уговорка – не е задължително да ми вярвате J ):

          Генетично  е доказано, че най-старото население на земята е обитавало Африка. За най-старата цивилизация в Африка сме чували, че са египтяните. Те са вярвали в бог Ра, също, като нас, българите. Кои са били първи, кои втори, кой да каже?! Знам, само, че българин никога не променя името си! И така, вярвайки в бог Ра, българите решили да тръгнат на път и да открият Рая, където живеело Слънцето. Тръгнали на изток, навлезли в Азия, заселили се в Индия. По думите на Индира Ганди, голям приятел на България, в Индия живеят горе-долу толкова българи, колкото и у нас, че и повече дори. И по време на честванията на 1300 годишнината от създаването на Българската държава е голямо учудването и, че българите ограничават държавността си с толкова кратък период. Не виждам причина, поради която да не и вярвам.

          Но, българите били толкова влюбени в знанието и толкова любопитни, че най-смелите от тях продължили на изток. Заселили се в Китай. В северните части на Китай ще откриете с почуда, че милите китайци все още носят български национални носии, с български шевици и пеят специфични български народни песни. Защо ще го правят, ако не са ги наследили от деди, бащи и майки.

          Българите не спрели до тук, а продължили още на изток и стигнали до Япония. Там научили японците да отглеждат и яздят коне и японците им били толкова благодарни, че тази любов се предава от поколение на поколение до днес. Японците имат типично български думи в речника си, без превод на японски – сам-у-рай, и да не навлизаме в подробности за много други български думи, съвпадащи с учудваща точност с японския им аналог. И не можем да пропуснем думите на Хирохито посрещнал Тодор Живков с поздрава "добре дошли след 3500 години отново!".

          След като видели океана, една част от българите направили завой на запад, но откъм северната страна на Хималаите. Станали причина китайците да построят Великата китайска стена, за да се спасят от набезите им. (Така се говори :) ). Така мислех и аз, преди да видя снимката отвисоко с дрон, на Явор Мичев, на главната порта на крепостта Овеч край гр. Провадия. Тя удивително много прилича на Великата китайска стена! Ако тук не са идвали китайци, а е построена от българи, тогава кой построи стената на китайците? :)

           Друга част българи, вероятно са преплували океана и са поставили началото на империите на инките и маите, но не мога да го твърдя със сигурност. J  Но се питам – Кой научи инките и маите да строят пирамиди?

          Западният клон български пътешественици направили чутовен преход през цяла Азия, оставили спомена за себе си, като народ, докоснат от Бога, с бекрайна смелост и необятни знания за всичко в света. Ще спомена само най-точния и до днес календар на планетата ни. От където минели българите, оставяли след себе си имена на реки, планини, долини, върхове, градове, държави. Тези българи стигнали до делтата на Дунав, минали реката и се срещнали със своите кръвни братя, така наречените траки, които по лесен и по-мързелив начин, само прескачайки морето, се били заселили отдавна на Балкански полуостров. Според  някои изследователи преди 10 000 години.  

          В централна Европа българите се разхождали, като у дома си. Има данни, че Аспаруховите и Кубратовите българи са създали огромна българска държава Оногурия на територията на днешна Румъния, Унгария и не смея да кажа Чехия, Словакия ... Всъщност в Румъния почти до освобождението на България от Османско иго се е говерело на български език. А за да ни обичат унгарците толкова много днес и толкова много преди, и за да тръгне Владислав Варненчик  да ни помага срещу нашествието на османците, мисля че има не случайни причини.

          В кратко допълнение, част от Кубратовите българи  преминали Алпите посред зима и се заселили в южното им подножие и пак създали градове и пак им дали името си.

          Българите продължили своя поход на запад и в следващите години. При Симеон Велики богомилите разпространили учението си и създали свои градове достигайки чак до Франция. Да не говорим, че и днес българи се заселват на запад, изток, север, юг.

          Българите обикалят земното кълбо до днес. Преди хиляди години е започнал великият им поход.  И сега те следват Слънцето и търсят рая, някъде, незнайно къде. Българите все още не са разбрали, че раят е там, където е любовта на бащите и майките им, там където ги чакат децата им, където са костите на дедите им.

          Но... връщат се... Връщат се не винаги най-умните, най-способните, най-успелите, но винаги най-обичащите, тези, които следват зова на сърцето си. И ще се връщат все повече, защото разберат вече, че раят не е място, а усещане за дом, спокойствие, тишина, уют, мирис на хляб и мекици, чай от липа и лайка, курабийка със захар... Разберат, че рая е в сърцето и в богатството на любовта. И много скоро ще разберат, че „Съединението прави силата“ и ще започнат да творят и създават за децата и за внуците си…

          В заключение: Само, ако се освободим от обида, вина и завист, които пораждат всички ниско честотни чувства, ние ще се превърнем отново в деца и отново ще бъдем най-чиста и светла енергия Живот. Само, ако разберем, че сме богове на собствената си реалност, може да влезем в "Царството небесно"  и да се присъединим към великия творец на Всичко.

          Най-добрите решения са тези, в които участват ума и сърцето. Те са претеглени логически и емоционално обвързани. Да обединим и съберем в едно мислите и чувствата означава да правим това, което мислим и да мислим това, което правим.

          www.infodrave.com

      • Newsletter