• Добавени продукти за сравнение
        Няма нищо в сравнение...
      • Вашите любими продукти
          Няма нищо в любими...
        • 0899 973 924
        • Ум царува, ум робува, ум патки пасе или как да центрираме ума и сърцето.

          Ние сме не само материя, а и енергия. Всяко заболяване в човешкото тяло  започва с промяна в енергетиката. И всяка промяна в енетгетиката разболява човешкото тяло.

          Ние сме високоорганизирана материя и във всеки момент, във всички клетки на тялото ни, протичат биохимични процеси, задвижвани от енергия – това е биологичен, електрически феномен. Всеки орган и клетка имат свое био-електричество със своя специфична честота и всички заедно формират магнитното поле на човека, наречено аура.

          Био-електричеството тече по 12 канална система, която свързва всички части на тялото. Това е система за циркулация на енергия в тялото под формата на електричество. Тъканта на енергийния канал е много крехка и фина.  По тази причина, за коригирането на работата на канала не могат да се използват интервенции.

          При наличие на заболявания, съпротивлението в енергийните канали се променя и движението на био-електричеството също се променя. Променя се работата на клетките и техния метаболизъм. В енергийната канална система био-електричеството се намалява или изцяло се блокира, настъпват органически патологични изменения.

          Процесът е двупосочен. При възникване на нарушения в био-електричеството, то те влияят на клетъчения метаболизъм. Появяват се първите признаци за болести.

          Основните източници на енергия за човека са космоса и земята. От космоса черпим енергия по време на сън, а от земята, като се храним с продуктите, които ражда. Затова, човек не може да живее без сън, без вода и без храна.

          Аз, аз… Съзнателният ни живот започва от момента, в който се формира разбирането ни за „Аз“. Аз искам, аз мога, аз … мое, на мен… Формира се единия център в нас – умът. Заедно с него се формира и вторият център, този на емоциите, в сърцето. Нашите чувства, емоции, усещания са също „Аз“. Тези два центъра растат и се развиват едновременно и заедно, но по различен начин. Умът - с четене и мислене, сърцето с преживявания. Знанията и преживяванията взети заедно, формират нашия опит и нашата мъдрост. Опитът се пази в душата. Обикновено „Аз“ се отъждествява само с ума.  Но всъщност ние сме единство от ум (разум) и сърце (чувства).

          Пътувала във времето, изиграла различни роли – на принц и просяк, господар и слуга, познала живота от всички страни и гледни точки, преживяла падения и възходи, любови и омрази, душата не мисли и не говори, но помни и винаги знае. Пораствайки и учейки се, не само в живота, който помним, но и във всички до днес,  душата възприема света в неговото разнообразие и цялостност. Всъщност, тя се учи как да взема решения и как да подрежда живота ни, въз основа на своя опит с единствената цел да се усъвършенства, развива, обогатява и достига до хармония от най-висок порядък.

          Душата иска да преживява, иска да се радва, да празнува. И тя празнува - Рожден ден, Имен ден, Нова година, Пролет, Ден на жената, на бащата, нова работа, нова среща, празнува раждане, дори смърт, но по-тихичко, с добри сПомени. Ако няма повод за празнуване –  измисля си – „Ден за мен“, Ден и аз съм човек“.  И какво празнува ли? Празнува Живота! Душата празнува, но няма нищо против даже и да страда. Защото точно в страданието нейния  опит се удвоява, утроява и така се обогатява. Душата е жилава и издържлива, калена и силна, толкова силна, че умее да превръща болката в щастие.

          Единственото, което душата не иска да прави е да поема върху себе си  чужда отговорност, чуждо страдание, чуждо задължение.

          Сърцето винаги знае. Но говори тихичко, тихичко. Не може да бъде чуто в шумотевицата на ума. Умът е съвсем друго нещо - Кой, Аз ли? Аз съм! Аз! И мисли без край, всяка секунда, по 70 000 на ден. И ако слушате ума си, но нямате ум, центриран в истината, много пъти ще питате: „Ама как така?, Защо се случи?, На мен ли точно?, Ама все на мен ли?“ Ако нямате ум центриран в истината, винаги ще разбирате грешното нещо и винаги ще вземате грешното решение.

          Умът се възпитава в тишина чрез медитация. Медитацията не е нищо друго освен овладяване на своенравния ум и подчиняването му на свободната ни воля. Умът е част от нас, както всяка друга част от тялото, като ръцете, краката… И само, ако кажем на ръцете да работят, те работят. Само, ако кажем на краката да ходят, само тогава те ходят. Работа на ума е да мисли, съобразява, синтезира, анализира. Но не и да командва.

          Ако дадете предимство на ума пред емоциите или на емоциите пред ума възприемането на света се изкривява. Ако умът вземе надмощие над емоциите, решенията са хладнокръвни и жестоки. Емоцоналните решения, без здравата преценка на ума, са необмислени, крайни и нараняващи.

          Усмихни се! Ако не можеш да балансираш ума и сърцето, ще трябва да изпеш 200 пъти „Аве Мария“ и да кажеш 300 пъти „Отче наш“. А ако не можеш да пееш или не знаеш молитвата, ще се наложи да се учиш да балансираш. Ако не можеш да учиш с четене и мислене, тъжно ми е да го кажа, но ще учиш и търсиш баланса в страдание.  

          В ученето  човек винаги е сам, сам със себе си и бог и в много лични взаимоотношения с бог. Той, Бог, не се интересува от това, което другите мислят за вас, не се интересува дори, какво вие мислите за себе си. Той се интересува от това, което вие мислите за другите и в какви взаимоотношения сте с тях в мислите си.

          Ученето на баланс е всъщност усмиряване на ума и въдворяване на ред и тишина, за да чуете сърцето, интуицията, опита и паметта на сърцето. Ученето на баланс е овладяване и на емоциите. Ако ги оставите да командват живота ви, може да извършите най-големите грешки, на които сте способен. Чувала съм, че само две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. Но все пак за Вселената не било сигурно.

          Обединили, съюзили, събрали ума и сърцето, вие всъщност ще откриете истинската си същност на творец, изследовател, създател и ще се осъществите в този живот в пълна степен. Ще живеете и ще се радвате на живота, но ще сте стъпили на здравата основа на ум, възприемащ света в неговата истинност, дълбочина и причинно-следствени връзки. Процесът не е лесен. Напротив, той е бавен и в никакъв случай нежен. Изпълнен е с падане, ставане, изпит, след изпит - поправка, изпит – поправка. Промяната е изпълнена с болка и страдание защото умът не може лесно да бъде накаран да се размърда. Защото такава е природата му  – мързелива, инертна, отлагаща, забравяща, колебаеща се.

          Животът е низ от избори. Те определят посоката, в която вървите и от тях зависи кой път ще изберете: по-прекия или най-дългия. Ако вярвате на сърцето и се вслушвате в ума вероятността да изберете верния път е най-голяма. Но ако се спрете на най-дългия, какво от това? „Всички пътища водят до Рим, до върха и до Бог“, както казва една моя приятелка. Важното е да знаете къде искате да стигнете и да стигнете там, за където сте тръгнали. Ако не знаете къде отивате, обаче, няма да стигнете никъде. Затова е добре да определите изходната база и крайния резултат, който очаквате.

          Стъпка 1. Смирение. Опознайте себе си, осветете най-тъмните кътчета от душата си, погледнете проблемите си в очите, без да бягате от тях. И когато се опознаете и разберете кой сте всъщност, когато разберете, че и вие сте бъркали и грешили, наранявали, забравяли, смачквали, ще разберете, че нямате друг изход, освен да се приемемте такива - несъвършени и да се смирите. Смирението е признание пред себе си, че не можете всичко и не ви е позволено всичко, че не сте толкова перфектни, колкото си мислите, че изискванията ви към другите са по-високи, отколкото изискванията към себе си. Смирението е признание, че не сте по-висок от Бог и Бог мери всички ни с равен аршин. Смирението, в крайна сметка, е разбиране, че всички сме се запътили на едно и също място, но крачим с различни крачки. И тогава, може би, ще разберете, че ви е нужна промяна.

          Стъпка 2. Смирението е смаляване на Аза, не е самоубийство. Кои са силните ви страни? Всеки има силна страна, някаква способност, нещо, което му се удава най-добре, нещо, което умее и върши с удоволствие, има качества, които привличат. И стъпили върху тях, имайте силата и смелостта, и вярата, че с любов към себе си можете да се променте. Но знайте, че само вяра, надежда и любов не са достатъчни.

          Стъпка 3. Не спирайте, не отлагайте, не се разсейвайте, не забравяйте какви са целите ви. Може би мислите, че няма да стане, че няма да се получи? Опитайте! Опитайте! Всички пътища към рая минават през ада. И докато минавате през ада, ще разберете, че всеки пътува сам. Малцина са тези, които ще ви подадат ръка, но ще ги има. Ще разберете, че никой не е длъжен да ви помага, че Земята се е въртяла еднакво преди вас и все така ще се върти и след вас. Мнозина ще се уплашат, ще избягат и ще ви изоставят… На тези, които ви подадат ръка с добра воля и благородство, ще благодарите 3000 пъти! А на тези, които си тръгнат ще простите, защото всеки дава, каквото може и колкото може.

          В самотата на пътуването си вие ще откриете, че всъщност можете и сам. Че всичко, което ви трябва, вече го имате, но не сте знаели. Ще откриете, че най-голямото съкровище е в сърцето ви и самото то е източника на вашето щастие. Ще откриете, че независимо от тежестта на ситуациите, изход винаги има и решение винаги има. И тези решения ще вземате вие, с отговорност, че създавате своя своята приказка и те ще ви носят радост. Ще се огъвате, но винаги ще стaвате. Неусетно в търсенето на добри решения, ненараняващи никого, вие ще променяте гледната си точка от омраза в любов и от страдание в щастие. Защото вие добре сте опознали себе си, знаете как бихте постъпили, ако сте на мястото на другия и никой няма да може да ви нарани, никога повече. Защото от вас зависи, дали ще позволите да ви наранят, дали ще приемете да ви нараняват или ще се дистанцирате.

          С друго отношение към проблемите и трудностите вие с почуда ще забележите, колко много хора около вас страдат. Как всеки е прегърнал своята болка и не я пуска. Хората разбират защо страдат – знаят името на своята Обида. Но не я пускат. Защо? Чакат Обидата да разбере, че е обидила, чакат да се върне назад и да я заглади с любов? Но Обидата си живее и няма намерение да се връща назад. Тя със сигурност страда и то може би много, но учудващото е, че може така да си живее, колкото си иска и както си може.  Тъжното е, че никога, никога, може би, няма да разбере Защо страда? При това положение вие какво чакате? Какво? Вяра, че нещата ще се оправят? Надежда, че нещата ще се оправят? Любов от някой, който не може да обича? Вяра, надежда и любов само не стигат. Не е ли по-добре да поемете отговорност за себе си, да простите и загърбите всички тревоги, да оставите Бог да води вашата битка и да продължите напред, като свободен човек?!

          Вместо да живеете в миналото, не е ли по-добре да погледнете сегашното и да опитате да направите нещо за бъдещето? Другото е: от отвъдното писмо да  чакате …

          Има и трето. Докато се терзаете и страдате, се разболявате. Емоционалните рани се превръщат в енергийни. Променяте потоците енергия в тялото си. Запушвате енергийните канали, пречите на органите и системите в тялото да изпълняват задълженията си.

          Ако разрушите физическото си тяло, какво ще постигнете? Не знам. Знам, че и Христос не е могъл да живее без физическо тяло.

          Разбрайки, че спасение има за всеки, вие ще искате, дори може би, ще опитате да помогнете на някой да се спаси и да се раздели със страданието. Но… няма да ви раберат… Ще ви гледат, като чудак и техният Ум-Аз ще ви обвини във всички земни грехове, които е способен да измисли. Ще бъдат готови на кръст да ви разпънат или своя живот да рискуват, но няма да искат да се променят. Тогава ще разберете, че не можете да промените света, а само себе си. Ще разберете, че всеки сам води своите битки и най-трудна е тази със себе си.

          Стъпка 4. Пуснете болката, обидата и хората, които са ви ги причинили. Пуснете всички приятели и неприятели, които не ви разбират и не ви оценяват. Напуснете всички, които ви карат да се чувствате маловажен.

          „Ама какво ще кажат хората?“ Е, за ваше сведение и изненада, повечето хора не се интересуват от вас. А и да се интересуват, те виждат във вас само това, което могат да видят. А то е това, което носят в себе си. И всеки ви вижда фрагментирано, от своята си гледна точка, според рабиранията и ограниченията на своя ум и преценката на своя предишен опит. Единствената реалност сте вие - Аз тук и сега. И всеки е част от уроците на някой друг. И аз съм ти и ти си аз, защото като в огледало всеки вижда в другия само себе си и никой друг. И за всеки е трудно да види във вас нещо друго, защото трябва да надскочи себе си.

          Много искате да знаете, колко време ще отнеме и кога ще успеете да я направите - промяната. Зависи колко бързо умеете да учите и колко бързо възприемате. Започнете със смирение. Ученето е безкрайно, винаги има още. Зад един връх се показва втори, трети… От 11-ти етаж се отива на 12-ти, 13-ти …

          Слънцето свети еднакво за всички, раят е за всички, Бог обича еднакво всички и всъщност, наранявайки другите, наранявате единствено себе си. Важното е да поискате промяна и да заявите ясно желанието си пред Вселената. И пътуването, промяната започва…. Никой нищо не може да ви вземе и никой нищо не може да ви даде, ако не искате. Успех! И …. не отлагайте дешната работа за утре. Промяната започва от днес!

           

          www.infozdrave.com

      • Newsletter