Приказки за Софийските квартали. Част втора, градът, който се ражда след Освобождението.

08/11/2025

Венета Иванова

Приказки за Софийските квартали. Част втора, градът, който се ражда след Освобождението.

(Преразказ на Marina Aleksandrova – втора част)

"БАНИШОРА – ЗАТВОРЪТ НАД ИЗВОРА

На северозапад от стария град, където земята леко се надига, някога бликали топли извори.

Водата шуртяла тихо, а хората нарекли мястото Баня-шор – от думите баня и шуртене.

Така се родило името Банишора.

След Освобождението тук бил издигнат Централният софийски затвор.

Инженер Христо Михайлов предупредил, че под земята има жива вода, но властта не го послушала.

Години по-късно водата подкопала стените, а градът разказва, че инженерът бил затворен в същия затвор, който сам построил — и една нощ изчезнал заедно с водата, намерила пак своя път.

Оттогава Банишора пази две неща – водата и спомена за човека, който я заключи.

ОБОРИЩЕ – ПОЛЕТО НА КЛЕТВАТА

След Освобождението софийски поля приютили преселници от Панагюрище и Копривщица.

Те донесли със себе си спомена за Оборищенското събрание от 1876 г., където българите се заклели за свобода.

Новият квартал бил наречен Оборище – в чест на клетвата и на онези, които я изрекли.

Всяка пролет старите хора палели свещи в дворовете си и тихо си припомняли,

че свободата се пази не с оръжие, а със сърце.

ЛОЗЕНЕЦ – ГРАДИНАТА НА СТОЛИЦАТА

Южно от града се издигал хълм, покрит с лозя и каменисти пътеки.

В края на XIX век търговци, учители и художници започнали да строят там летните си къщи.

Мястото станало известно като Лозенец – земята на лозята и чистия въздух.

През летните вечери поетите се качвали по терасите и гледали София долу в равнината –

град от светулки и спомени.

ИЗГРЕВ – СВЕТЛИНАТА НА ДУХА

Между Лозенец и Слатина, в първите следвоенни години, се заселило Бялото братство на Петър Дънов.

Те нарекли мястото Изгрев, защото всяка сутрин посрещали слънцето с песни, боси по росата.

Тук, сред боровете и бялата светлина, се раждал един различен свят – тих, мирен, обърнат към небето.

И днес, ако минеш през старите алеи, въздухът мирише на бор и песен.

ГЕО МИЛЕВ – ГРАДЪТ НА ТИХИТЕ ПОЕТИ

През 30-те години източно от Орлов мост се оформил квартал, кръстен на поета Гео Милев, изчезнал безследно през 1925 г.

Първите заселници били учители, актьори и писатели, строящи малки домове с асми и черници в дворовете.

Казвали, че вечер, когато вятърът мине по улиците, той нашепва стихове —

може би гласът на самия Гео, който никога не напуснал София.

ЯВОРОВ – ХЪЛМЪТ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО

Между Лозенец и Борисовата градина се издигнал хълм, където интелигенцията на младата столица строяла своите вили.

След трагичната смърт на поета Пейо Яворов, хората нарекли местността Яворов — като жив паметник.

Тук, сред розите и липите, се събирали художници, писатели и актьори.

Вечерите на хълма били пълни с рецитали и смях.

Казвали, че когато вятърът погали листата, те звучат като перо върху хартия.

КРАСНО СЕЛО – СЕЛОТО НА СЛЪНЦЕТО

След Освобождението руските офицери, воювали за България, лагерували югозападно от София.

Мястото им напомняло на родното Красное Село край Петербург – и така останало името.

Но според преданието, именно Иван Вазов дал на селото българския му смисъл.

Пътувайки към брат си генерал Георги Вазов, той видял ливадите и възкликнал:

„Ах, какво красно (красиво) село!“

Оттогава се вярва, че именно Вазов е кръстникът на квартала,

а руските офицери по-късно само утвърдили името по свой начин.

Казвали, че слънцето над София изгрява най-чисто именно над Красно село.

СТРЕЛБИЩЕ – ПОЛЕТО НА ВОЙНИЦИТЕ

На юг от града, в началото на XX век, били изградени военни стрелбища.

Полигонът на Първи и Шести пехотен полк дал името на местността – Стрелбище.

След войните полето било застроено с къщи и градини,

но старите хора не забравили:

„Тук се стреляше за България, а сега се строи за София.“

ТУЛА МАХАЛА – ГРАДЪТ НА ТУХЛАРИТЕ

Под днешния Южен парк, където се срещат кварталите Иван Вазов, Гоце Делчев и Стрелбище,

някога се простирала Тула махала (или Тухла махала).

В края на XIX век тук работела голяма тухларна фабрика, а пещите ѝ светели денонощно.

По време на Втората световна война под Южния парк били изградени бункери за укритие.

След войната теренът бил превърнат в парк,

но под тревата и пътеките още лежат тухли – костите на стария огнен град.

Тула махала била родината на зидари, градинари и тухлари – хора, които издигнали София с ръцете си.

ЛАГЕРА – МЯСТОТО НА ВОЙНИТЕ

Между Красно село и Хиподрума се намирал стар военен лагер.

В края на XIX век тук се провеждали паради и учения.

По-късно теренът бил застроен с офицерски къщи, подредени като войници в строй –

и така името Лагера останало завинаги.

Днес кварталът е зелен и спокоен,

но в подземията му сякаш още ехтят стъпките на маршируващи ботуши.

КОРУБАГЛАР – ЛОЗЯТА КРАЙ ГОРАТА

Южно от града, край Перловската река, се разстилали лозя и дъбови горички.

Местните турци наричали земята Корубаглар – „лозята при горичката“.

Тук лозите стигали чак до сянката на гората,

а сутрин въздухът миришел на смола и зряло грозде.

По-късно на това място се заселили градинари и каменари,

които копаели дълбоко, за да стигнат до водата под глинестата пръст.

Днес Корубаглар е част от южните квартали на София,

но под асфалта още се крият корените му — земя, която не забравя какво е да ражда.

КОЛИБАРЕВО – КОЛИБИТЕ ПОД ПЛАНИНАТА

Под западния край на Софийското поле, там, където градът среща въздуха на Люлин,

лежала земя, която хората нарекли Колибарево – от „колиба“: малка, бедна, но честна къща.

Първите заселници били градинари и железничари, дошли да търсят тишина и дом.

Построили колиби от дъски и камък, покрили ги с керемиди и засадили черници.

Вечер въздухът миришел на мента и печени чушки,

а фенерите в полето трептели като шепа звезди.

Когато вятърът минел над покривите, колибите тихо изскърцвали,

сякаш шепнели:

„Не забравяй откъде тръгна, градо.“

Днес Колибарево е част от София,

но под асфалта още тупти същото сърце —

сърцето на първата колиба, от която започва всеки дом.

ЕПИЛОГ – ГРАДЪТ, КОЙТО РАСТЕ С ВОДА И ОГЪН

От извора на Банишора до пещите на Тула махала,

София се е раждала от вода и глина, от песен и труд.

Всеки квартал е дума от едно по-дълго изречение – историята на столицата.

Банишора пази извора,

Оборище – клетвата,

Лозенец – лозята,

Изгрев – светлината,

Гео Милев – поетите,

Яворов – вдъхновението,

Красно село – топлината,

Стрелбище – гърма на миналото,

Тула махала – огъня на труда,

Лагера – спомена за войните,

Корубаглар – лозята край гората,

Колибарево – домът на първата колиба.

И когато вечер Витоша се спусне над града,

София шепне техните имена —

като молитва, написана с тухла и сълза."

***

Снимка:

Най-доброто ни предложение: Озонатор и йонизатор мини. Двуфункционално устройство с приложение в две направления за дезинфекция на въздух с озниране и подобряване на качеството му с отрицателни йони. Компактен, мобилен, адаптивен: проектиран да бъде възможно най-полезен и удобен.

Технически характеристики:

Входно напрежение: AC 220 V, 50/60Hz
Мощност: 18W
Изходящ озон: 800 mg/h
Размери: 260*163*46 мм
Нетно тегло: 1.23 кг
Отрицателни йони: 20000000 бр./кв. см.
2 г. гаранция

Ползите от озона и пречистването на въздух, вода и храна с озон са ширко обсъждани и известни. В статията се спираме на ползите от отрицателните йони, тъй като за тях се среща по-малко информация.

Какъв е принципът на пречистване с отрицателни йони?

Устройствата, които произвеждат отрицателни йони се наричат йонзатори. Те създават голямо количество отрицателно заредени частици - йони във въздуха. Тези йони взаимодействат с прахови частици, алергени и други замърсители, които обикновено имат положителен заряд или неутрален, но лесно задържат заряд.

Механизмът е следният:

Генериране на отрицателни йони
Устройството използва корона-разряд, за да добави електрони към кислородните молекули и да създаде отрицателни йони (O₂⁻).
Привличане и свързване със замърсители
Отрицателните йони се прикрепят към прах, полени, спори на мухъл, димови частици, бактерии и др.
Образуване на по-големи агрегати, при което частиците стават по-тежки и по-заредени, което ги кара да падат на земята.
Резултатът
Въздухът се изчиства от фини прахови частици (PM2.5/PM10), алергени и някои летливи вещества.

Отрицателните йони се намират в естественото си състояние в планини, в близост до реки, язовири, водоеми, море, където са и в най- високи концентрации. Те успокояват нервната система и благоприятстват функционирато на мозъка.

В големите градове и в домовете средата е силно натоварена от електрически, магнитни и всякакви други полета. Концентрациите на отрицателните йони са силно намалени и липсата им се ортазява, като умора и стрес.