Приказки за Софийските махали и квартали

"Снощи бях вдъхновена от моят таксиметров шофьор, който ми спретна кратка лекция за историята на София преди и след Освобождението,
или по - скоро - кои квартали как са се образували. Реших да ви споделя на части кратките описания за всеки квартал.
Ако някой има нещо да допълни от споделеното от мен, ще съм много щастлива!

ПРИКАЗКИ ЗА СОФИЙСКИТЕ МАХАЛИ И КВАРТАЛИ
( сбит преразказ от Марина ЧАСТ 1 )
(От времето на Средец до новата столица)

СТАРИТЕ МАХАЛИ НА СОФИЯ
Имало едно време под зелените поли на Витоша град древен и горд, преживял империи и земетресения – Средец, който по-късно нарекли София.
В старите векове – XVII и XVIII – София била разделена на махали – малки квартали, събрани по род, вяра или занаят. Всяка имала своя миризма, своя глъчка и своя история.

ГЮЛ МАХАЛА – МАХАЛАТА НА РОЗИТЕ
Около днешната улица „Позитано“ се разстилала Гюл махала – от турската дума gül – роза.
Тук живеела фамилията Гюрови, прочути градинари, които отглеждали рози и варели сладко.
Баба Дона Гюрова знаела тринадесет начина да свари розово сладко, а всеки лекувал различна болка на душата.
След Освобождението (1878 г.) махалата се превърнала в част от центъра, но мирисът на рози още дълго се усещал във въздуха.

ЮЧБУНАР – ЗЕМЯТА НА ТРИТЕ ИЗВОРА
На запад от стария град, край сегашните „Красна поляна“ и „Коньовица“, имало три извора с бистра вода.
Около тях се събрали занаятчии – кожари, обущари, зидари.
Нарекли мястото Ючбунар – от турското üç bunar, „три кладенеца“.
Тук, преди Освобождението, се криели писма и оръжие за комитетите. След 1878 г. хората от Ючбунар станали майстори по новите софийски улици, а водата от кладенците, казвали, давала кураж на онзи, който я пие.

ЕВРЕЙСКАТА МАХАЛА – МЕЖДУ ПАЗАРА И СИНАГОГАТА
Около днешната улица „Екзарх Йосиф“ от XV век живеели сефарадски евреи, избягали от Испания.
Фамилиите Бенароя, Кастел, Леви, Пинто държали дюкяни за коприна и подправки.
През 1818 г. пожар опустошил махалата, но хората я възстановили.
През 1909 г. издигнали Софийската синагога – голяма и светла, като памет за вековната им вяра.

ХАДЖИ ЙОСИФ МАХАЛА – ТЪРГОВСКИЯТ КРЪСТОПЪТ
Днешният булевард „Мария Луиза“ някога бил центърът на Хаджи Йосиф Махала.
Хаджи Йосиф Петров, богат търговец, построил църква и училище.
Около него се заселили семейства Папанакови, Гешови, Тъпчилещови.
След Освобождението махалата станала най-оживената част на града – с чаршии, трамваи и шумни пазари.

КЮПЛЮК МАХАЛА – ПОД СЕНКИТЕ НА МОСТОВЕТЕ
По бреговете на Владайската река, при днешния Лъвов мост, се намирала Кюплюк махала – от köprü – „мост“.
Тук живеели колари, керванджии и ковачи.
Фамилията Караиванови изковала първия железен лъв, който по легенда поставили на моста през 1891 г.
Махалата била кръстопът на стария град и пътя към Севера.

АРМЕНСКАТА МАХАЛА – МИРИС НА ЗЛАТО И ТАМЯН
Южно от центъра, край днешната улица „Ломска“, се намирала Арменската махала.
Фамилиите Татевосян, Хачикян, Бояджиян били майстори златари и иконописци.
През 1838 г. построили църквата „Сурп Георг“, която и днес пази спомена за тях.
След Освобождението махалата се вляла в града, но от двора ѝ и до днес мирише на восък и нар.

ТАТАР МАХАЛА – СЛЕДИ ОТ ДРУГА ЕПОХА
На изток от центъра, към днешния квартал „Хаджи Димитър“, имало татарска махала.
Заселили я татари и черкези след Кримската война (1853–1856).
След Освобождението мнозина се изселили, а земята им била застроена с казарми и фабрики.
Но топонимът „Татарлъка“ останал дълго в народната памет.

ДРАЗ МАХАЛА – МАХАЛАТА НА МОСТАРИТЕ
Недалеч от Кюплюк, около сегашните булеварди „Сливница“ и „Мария Луиза“, се простирала Драз махала – една от най-старите в София.
Името ѝ идвало от старобългарското дразен – „отдалечен, външен“ – махала в покрайнините.
Тук живеели мостари – строители на мостове по реките.
Кюпрюджиите от Драз махала били хора горди и силни, с ръце от вар и желязо.
Те строели мостовете на София и имали особени права – освобождавани били от войнишка повинност, защото градът разчитал на тях при всеки наводнен бряг.
Когато през 1891 г. започнал строежът на Лъвов мост, дразовците били там, подреждали камъните и изковавали парапетите.
С времето махалата се сляла с Кюплюк и Хаджи Йосиф махала, но името ѝ останало като символ на майсторлък и независим дух.

Следва продължение !"

Копирано от ФБ страницата на Marina Aleksandrova

Снимка: Тибетска пееща купа Jambati - 11см, 12 см, 13см и 15 см. Произведени в Непал от всеотдайни майстори, отдали им трудолюбието и страстта си. Директен внос и специални доставки за infozdrave.com.

В изработването на една Пееща купа участват 4 или 5 квалифицирани майстори, с голяма точност и внимание. Така всяка от тях се превръща в шедьовър. Смята се, че този вид Антични тибетски пеещи купи са започнали да се правят през 17 или 18 век и са се използвали за церемониални и ритуални цели, както и за съхранение на зърно. Тибетските пеещи купи Jambati имат извити стени с малко заоблено дъно за поставяне върху гладката повърхност. Купите Jambati са без украса. Възглавничката е в различни цветове, a чукчето е с кожен край.