Кой съм аз? Искам да знам.

„Искам да знам“, като стремеж и потребност, е израз на вътрешна зрялост и търсене на смисъл, желание да се надскочат ограниченията на ума. „Искам да знам“ е заложено в човека още от времето на първите хора. Нима Бог е изгонил Адам и Ева от Рая, само защото са пожелали знанието и са пристъпили забраната с любопитсво? Едва ли. Бог просто ги е пуснал от идеалния материален свят и им е дал възможност да опознават себе си и света.

Искам да знам какво се крие зад определението „човек“.

Няма единно мнение за точния произход и етимология на думата „човек“. Приема се, че е наследена от старобългарското „чьловѣкъ“ и се свързва с праславянската реконструкция *„čьlověkъ“. Точната етимология на тази древна славянска дума остава неизяснена. Една от разпространените хипотези я разглежда като съставена от елементи, свързани с „čel-‘ (род, поколение, общност) и *„věkъ“ (дете, същество според някои балтийски паралели), като значението вероятно е било свързано с „член на рода/общността“. Тази етимология обаче не е окончателно доказана.

Биологията нарича съвременния човек Homo sapiens. Класифицира го като вид от царство Животни (Animalia), тъй като споделят общи биологични характеристики. Да, човекът притежава инстинкти и емоции, но се отличава с високо развитата си способност за абстрактно мислене, самосъзнание, сложен език и творчество. Поради това Homo sapiens е не само биологично, но и социално същество, способно да мисли, да твори и изгражда..

От философска гледна точка може да се каже, че мислите възникват от взаимодействието между вътрешния свят на човека и неговия опит с външната действителност, като вниманието му насочва съзнанието към определени явления и преживявания. От физиологична гледна точка мислите са свързани с дейността на сложни мрежи от неврони, които обменят информация чрез електрически и химични сигнали.

Чрез сетивата на тялото мозъкът получава информация за външния свят. Сетивните рецептори регистрират дразненията от средата и ги преобразуват в нервни сигнали, които достигат до мозъка. Там информацията се обработва, свързва се с паметта и миналия опит и се превръща в осъзнати усещания – например сухо, мокро, горещо, остро... Мозъкът не само възприема сигналите, а ги интерпретира и и им дава оценка, като поражда сложни преживявания и емоционални реакции като жажда, болка, радост, страх... Така човек не просто регистрира външния свят, а го преживява чрез собствената си нервна система, памет и съзнание.

Повторението на едни и същи мисли предизвикват едни и същи реакции, защото връзките между активираните неврони се засилват. Така се създава невронна пътека – мрежа от неврони, които работят заедно и могат да предизвикват автоматизирана, предсказуема реакция и модели на поведение. Благодарение на невропластичността тези модели могат да се променят чрез нов опит, осъзнаване, обучение и съзнателна практика. Старите връзки обикновено не се изтриват напълно, а отслабват, докато новите начини на реагиране се укрепват.

Обобщено, мозъкът обработва информацията от сетивата и регулира автоматичните реакции,, умът придава значение на опита чрез мисли, преживявания и интерпретации, а съзнанието наблюдава и взема решения според способността си да балансира с ума и чувствата.

Следователно, човекът може да се разглежда като сложна система, в която материята е организирана по уникален начин и поражда жизнени и психични процеси. Неговата индивидуалност се изразява в неповторимата организация на мозъка, паметта, мислите, преживяванията и начина, по който възприема и оценява света. Във философски и духовен смисъл тази уникалност често се нарича душа или дух.

Мислите и чувствата би трябвало да работят взаимосвързано и балансирано, но страхът за оцеляване може да се уголеми прекомерно и тогава равновесието между разум, чувства и морални ценности може да се загуби. Може да се стигне до  прекомерен егоизъм и стремеж към материални блага за сметка на духовни. Философията, етиката и духовните традиции продължават да търсят отговори за смисъла, ценностите и човечността, а науката помага да бъде разбрана човешката природа.

Всеки човек се ражда с уникален генетичен код (геном), който съдържа информация за развитието и функционирането на организма. Чрез гените се регулират и координират почти всички биологични процеси. Активността на много гени може да се променя в зависимост от сигналите в организма и от влиянието на околната среда. Ако гените създават определени възможности и биологични граници, то личният опит, обучението, средата, решенията и мотивацията влияят върху начина, по който тези възможности ще се проявят. Човекът изгражда своя модел на света чрез възприятията, опита, знанията, мисленето и чувствата си. В същото време върху тези процеси влияят множество несъзнателни механизми.

Несъзнателните психични процеси включват автоматични реакции, инстинктивни механизми, навици, емоционални модели, убеждения, вярвания и натрупан опит. Те влияят върху начина, по който възприемаме света, оценяваме ситуациите и правим лични избори. Затова човешката свобода не е абсолютна – тя се осъществява в рамките на биологичните дадености, миналия опит, несъзнателните процеси и условията на средата. Чрез осъзната работа върху мислите и поведението, медитация, психотерапия, преодоляване на травматични преживявания и развитие на самоконтрол човек може да променя част от своите устойчиви психични модели и да разширява степента си на осъзнат избор.

Като социално същество човек изгражда морални принципи и приема правила, които регулират отношенията му с другите и запазват човешкото достойнство. Съзнанието, като способност да разбира себе си, света и последствията от своите действия, му позволява осъзнато да приема и следва тези принципи, да анализира своите мисли и чувства, да контролира импулсите си и да избира своето поведение.

В различни духовни и философски учения съзнанието се разглежда като притежаващо различни степени на осъзнатост, свързани със способността на човека да разбира себе си, да управлява мислите и чувствата си и да прави балансирани избори. Д-р Дейвид Хокинс предлага модел, известен като „карта на съзнанието“, в който различни емоционални и духовни състояния са подредени в скала от 1 до 1000. Този модел не е научно доказана измерителна система, а духовно-философска концепция за развитието на човешкото съзнание.

Източното православие възприема Христос като Богочовек – съвършено единение на Божествената и човешката природа в Неговата Личност. Това означава, че православието приема за възможно човешката природа да бъде духовно преобразена чрез участие в Божия живот посредством благодатта. За да достигне такова състояние, човек развива любов, осъзнатост, смирение и вътрешна хармония в съответствие с християнските заповеди и духовния живот. Това се разбира като обожение – преобразяване на човека чрез Божията благодат. Според православното разбиране човекът може да бъде духовно преобразен, но Христовите чудеса не са резултат от „силата на човешкото съзнание“, а проявление на Божието действие.

Всичко тече, всичко се променя. Вътрешният свят на човека – неговите мисли, чувства, убеждения и духовни нагласи – може да се променя под въздействието на значими житейски събития, силни емоционални преживявания и житейски изпитания. В резултат могат да се променят мисловните модели, начинът на възприемане на света и личната интерпретация на преживяното. Новото ниво на осъзнатост разширява способността на човека да разбира себе си, да регулира своите мисли и емоции, да увеличава свободата си на избор и да намалява страданието.

Венета Иванова

*Думата не е пряка извадка от писмен паметник, а е реконструирана от учените.

Тази статия е резултат от обединяването на знания от различни науки и източници като Теорията за Картата на съзнание на д-р Хокинс. Също  „Вселената“,  автор Детелин Вълчев, изд. Парадокс, София 1996г. и др.