Повярвай и ще се спасиш

Движещата сила на промяната, вътрешното пречистване и духовния растеж е любовта, а пътят на прошката е любов в действие.

В хилядолетната си история българите са съхранили спомена за значението на прошката, като изход от колелото на страданието и са й отделили специално място в календара на своите празници – Сирни заговезни. Думите, които хората си казват на този ден имат дълбоко съдържание и са се запазили в ритуала и до днес:

- Прошка искам, прошка давам.

- Простено да ти е от мен и от бога.

+++

- Прошка давам, прошка искам.

- Простено да ти е от мен и от бога.

Тези думи са свободни от смисъла на обвинение или осъждане. Те са израз на дълбокото съкровено знание, че нараняващите избори не са грешки, а единствено възможни решения, взети от различни нива на съзнание. Казано просто, в основата на конфликтите между хората стоят различните гледни точки - любов или страх и произтичащите от тях различни избори.

Промяната на гледната точка от страх към любов чрез прошка е дълъг във времето процес, разделен на цикли от по 9 години и един цикъл бележи един кармичен кръг. През първите три от тях, когато времето сякаш е спряло, съзнанието се намира на ниво „страх“. Умът е в позиция на съдник и предизвиква преживявания на жертва - разочароване, недоволство, възмущение, гняв...

От ниво „страх“ се излиза чрез прошка с любов – разбиране, приемане, смирение, неутралност. През четвъртата и пета година силата на любовта, издига съзнанието до ниво „Гордост“, побеждава гнева към събития и хора, а душата се освобождава от товара на отрицанието. Тогава, ниво „Гордост“ с право предизвиква възхищение от постигнатото и любов към себе си. Ако гордостта достигне пределни граници и се превърне в горделивост, израстването спира до постигане на смирение. Най-прекия път към него е страданието.

Издържалия своя изпит по любов е готов да продължи към нива „Смелост“, „Неутралност“, „Отвореност“, „Приемане“, „Разум“, „Любов“, „Радост“, „Мир“, „Просветление“. Преминаването към всяко следващо ниво на съзнание се осъществява с все повече разбиране, приемане, смирение, неутралност и все повече смирение. Колкото повече смиряване отвън, толкова повече разтеж отвътре, повече сила, повече съгласуваност и единство между ума и сърцето.

Бог не бърза, той наблюдава отвътре и ако три пъти по три бъде избрана любовта пред страха (казано е образно, подчертава се наличието на трайна линия на поведение), отваря вратите на Рая – „Радост“ и „Мир“. Бог не бърза, но и не одобрява престоя на едно и също ниво повече от необходимото. Когато капката на търпението прелее, равновесието вече е нарушено. Ако няма промяна, редът отстъпва място на хаоса, силата се превръща в слабост и заплашва с разруха във вид на болест (нещо е в повече). Тогава, ако са налични знания и способност да се разпознават, разбират и управляват собствените емоции, както и да се разпознават, разбират емоциите на другите, започва възстановяване на равновесието. Болестта си отива, подредеността се възстановява, съзнанието се променя и преминава в подреждане от нов вид.

Ако тези процеси за забавят хаоса и болестта ще се развиват с бързината, които им задават ума и сърцето, а времето за възстановяване на енергийното и физическо равновесие би било по-продължително. Защото, каквото е отвътре, това е и отвън, и обратно.

Според д-р Хокинс, авторът на науката за нивата на съзнание, само Христос е стигнал до ниво „Просветление“. Ние не знаем много за Исус Христос, познанията ни се простират до раждането и живота му около 33 тата година.

Няколко века преди раждането на Исус, познанието за човека е било предмет на изучаване от различни философски школи, зародени тук, на Балканите:

- Орфизъм преди 6 в.пр.н.е. - идеи за душата и пречистването ѝ,

- Сстоицизъм IV в. пр.н.е - вътрешна добродетел и етика,

- Кинизъм IV в. пр.н.е - простотата и отхвърляне на богатството,

- Платонизъм IV в. пр.н.е - метафизиката и духовна реалност.

В годините от живота му, които са непознати за човечеството, Христос вероятно е получил знания за тези философски школи в Александрия - най-големия духовен център в античността. В Александрийската библиотека се съхранявали огромен брой папирусови свитъци със знания по философия, медицина, математика, история, литература... А в Александрийския музей (Мусейон) са работили най-известните учени на античния свят. Най-вероятно, под влияние на тези философски учения, Христос обогатява 10 те Божи заповеди с разбирането за любовта към ближния. Любовта в учението му омекотява греха с милосърдие и прошка, справедливостта със състрадание и посочва пътя за спасение чрез покаяние. По този начин 10 те Божи заповеди се превръщат от забрани в съзнателно избран път на чистота първо в мислите и след това в поведението. Вниманието се премества от външния свят (поведението) във вътрешния (мисленето и чувстването). Лицемерието се замества с истина, а любовта се превръща във всеобща и универсална морална опора, и в практика за изход от страданието. Христос не разделя, а обединява, не оставя никого пред вратите на храма, но прогонва от него тези, които са заменили любовта със злато.

Възможно е, по-късно, Христос да се е обучавал в Тибет. Възможно е да е открил школа, където практически да се е обучил да променя материята, времето и пространството, умения достъпни само за най-високо ниво на съзнание.

С въвеждането на понятието ерес от Никейския събор 325 г. забранените идеи започват да се разпространяват кодирано. Така се появяват неканонизираните евангелия с фрагменти, които да бъдат разбрани от малцината, които стигнат до нивото да ги проумеят.

Днес, когато хората дотолкова са загубили връзката между ума и сърцето си, че са издигнали в ранг на Бог златото, се връщаме към родовата си памет и търсим опората, която ще възроди загубените християнски и човешки ценности. Ако религиите обърнат гръб на своите различия и се обединят около любовта, която е в центъра на Христовото учение, нашата цивилизация ще има шанс да оцелее. В противен случай, ще се саморазруши.

Хорая

Снимка: Тибетска пееща купа серия H. Диаметър 15 см с 20% намаление.