Тибетски пеещи купи Джамбати

Джамбати са едни от най-красивите и най-тежки пеещи купи на пазара. Произведени в Непал, те отразяват откривателските способности, трудолюбието, борбата и страстта на всеотдайни майстори. Те са ръчно изработени, като в изработването на една пееща купа участва 4 или 5 квалифицирани майстори, с голяма точност и внимание. Така всяка пееща купа се превръща в шедьовър. Смята се, че този вид Антични тибетски пеещи купи са започнали да се правят през 17 или 18 век и са се използвали за церемониални и ритуални цели, и съхранение на зърно. Тибетските пеещи купи Jambati имат извити стени с малко заоблено дъно за поставяне върху гладката повърхност. Купите Jambati са без украса. Възглавничката е в различни цветове, a чукчето е с кожен край.

Ако в една Тибетска пееща купа Jambati се постави вода и се завърти тя "завира", преструктурира се, но не като температура, а като вибрация. По същия начин въздейства на човешкия организъм. Той е изграден от 80 % течности и звукът се свързва с тях и ги преструктурира. Тоест звукът работи с водата в тялото ни. Прониква навсякъде в организма ни и енергията започва да протича равномерно в него.

Какво определя качеството на една пееща купа?

• Металната сплав – повече метали, по-богат звук
• Дебелината и формата – влияят на вибрациите
• Продължителността на тона – добрата купа „държи“ звука дълго
• Наличието на хармоници – колкото повече, толкова по-богат звук

Как древните майстори са слушали звездите, за да настроят купите?

Този израз е по-скоро поетичен, отколкото буквален, но стъпва върху реални представи от древността.

И така...

Древните майстори не са „слушали“ звездите със слуха, а с разбиране за реда на Космоса. И Космосът се разбирал, като начин на подреждане, като хармония.

Още от Питагор (VI в. пр.н.е.) съществува идеята за „музиката на сферите“ — че движенията на планетите следват математически пропорции, същите като в музикалните интервали. Звездите не звучат физически, но съотношенията им се възприемат като музика. Настройването на купите се извършвало чрез пропорции.

Древните майстори са работели със:

• съотношения (2:1, 3:2, 4:3),
• геометрия,
• дебелина и форма на метала.

Купата се „настройвала“, като се търсел правилният баланс между форма и материал, така че тя да вибрира чисто — както струна, опъната в точна пропорция.

Работели и с Астрология и ритуал:

Съвсем в духа на традициите в Индия, Тибет и Близкия изток, всеки метал е бил свързван с планета (злато — Слънце, сребро — Луна, мед — Венера и т.н.). Смесването на метали е било ритуален акт, а изработката се е правела в „подходящо време“ според небето. Така купата става микрокосмос — отражение на небесния ред.

„Слушането“ като вътрешно възприятие - Майсторът:

• удря,
• слуша затихването,
• усеща вибрацията в тялото.

Това е форма на съзерцание. Не търсене на конкретна нота, а на резонанс, който „се усеща правилен“.

И накрая - мит и реалност в едно:

Съвременната наука не открива доказателства, че древните купи са били настройвани по конкретни планетарни честоти.

Но е вярно, че:

• те са създавани с изключителна чувствителност,
• звукът им влияе силно на човешката нервна система,
• и идеята за космическа хармония е била централна за древното мислене.

Така че древните майстори не са слушали звездите —

те са слушали тишината между ударите,

и са вярвали, че тя е същата тишина, която държи звездите на местата им.

Медитация за начинаещи: