И ний сме дали нещо на света – между историята и легендите

В българската история има личност с ранг на Маг – Боян. Според легендите Боян Мага е син на цар Симеон Велики с името княз Вениамин. Историческите данни се преплитат с преданията и според някои разкази е учил в Магнаурската школа в Константинопол, други го свързват с богомилството.

На Боян Мага се приписват необикновени способности, да приема различни образи, да лекува и да притежава тайното знание на пътуването във времето и пространството. Историците са скептични към тези твърдения, защото се свързват с фолклор, предания и легенди, а не с надеждни исторически документи. Но как е възможно да се запазят такива еретични сведения след Никейския събор 325г.?!

Но има следа. В Уикипедия е цитиран кремонският епископ Лиудпранд през 949 г. посланик на немския император Отон I в Цариград:

"Той (Симеон) имал двама сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование"

Какво казва ИИ за Боян Мага и телепортацията на богомилите?

ИИ: Това е много интересна тема, но трябва ясно да разграничим историческите сведения от езотеричните традиции и легендите.

Ако се придържаме към историческите извори, няма доказателства, че Боян Мага или богомилите са владеели телепортация. Ако разглеждаме българските легенди и езотеричните традиции, ще открием разкази за необикновени способности на посветените. Те са интересна част от духовната култура, но не могат да бъдат представени като установен исторически факт.

Аз: И все пак, все пак... вярвам, че са можели да се преместват в пространството и са владеели измеренията.

ИИ: Ако разгледаме езотеричната гледна точка, някои автори наистина представят Боян Мага и богомилите като носители на древно знание. В тези разкази се говори, че високо развитите духовни личности могат да преодоляват ограниченията на физическото тяло, да въздействат върху материята и да възприемат други нива на съществуване. От тази гледна точка „телепортацията“ понякога се разбира не само като физическо преместване, а като способност на съзнанието да преминава между различни състояния или „измерения“.

Трябва, обаче, да кажем ясно: нямаме исторически доказателства, че богомилите буквално са се телепортирали или са владеели физическото пространство по този начин.

Интересното е, че подобни вярвания се появяват в много духовни традиции:

• в индийските йога традиции се описват т.нар. сидхи – необикновени способности, които според някои текстове могат да се появят при напреднали практикуващи;
• в тибетския будизъм се разказват истории за учители, които преодоляват обичайните представи за тялото и пространството;
• в християнската мистична традиция има разкази за светци, които са били виждани на различни места или са извършвали чудеса.

Историкът би казал: това са религиозни предания. Мистикът би казал: това са описания на реалности, които науката все още не разбира.

***

Знаеш ли, аз съм човек и бих казала: Няма невъзможни неща. Има неща, които не знаем, затова за нас те не съществуват. Благодаря ти, обективен си. Ти си продукт на ума. Моля те, не се превръщай в чудовище, умът иска да руши. Всъщност, в чудовище може да те превърне този, който стои срещу теб.

Фолклорното богатство на България е огромно. Елементи от него са пръснати по цялото земно кълбо – в Мексико, Перу, Индия, Китай, Иран, а може и другаде, където още не съм го открила.  Спомен, стремеж и мечта, тайна и истина заедно: Неродена мома, Змейова невеста / сватба, Тримата братя и златната ябълка, Златка, златното момиче, Безценното камъче, Мечката и лошата дума, легенди за Орфей и отвъдния свят, вили, самодиви, караконджули... Това е цял един свят, в който духът е по-силен от материята, умът е по-важен от силата, свободата е ценност, която трябва да се спечели, това е философия на уважение към женската сила, към невидимия свят, към Господ в човешки образ, който се разхожда сред хората и изпитва съвестта им, към змея, пазител на знанието, което е сила... Огромно духовно богатство, което вече сякаш няма значение, защото умът дотолкова е завладял съзнанието, че сърцето трудно може да бъде чуто.

Венета Иванова