Личност, религия и космос

Всичко тече, всичко се променя.

„В едни и същи реки влизаме и не влизаме; ние сме и не сме [същите].“ Хераклит от Ефес

Всичко тече, всичко се променя.

„Това, което е криво, става право; това, което е празно, става пълно; това, което е старо, става ново.“  Лао Дзъ

Какво е просветление? Как се стига до него?

„Никой не става просветлен, като си представя фигури от светлина, а като направи тъмнината съзнателна.“  Карл Юнг

Науката не е дала общоприето и еднозначно определение на понятието „просветление“. То се разглежда преди всичко, като философскa и духовнa категория. При морфемен анализ на думата в българския език се откроява коренът „светл“ с представка „про“. Макар значението на думата да не може да се изведе единствено от нейните съставни части, тя естествено се свързва с идеята за разкриване и разширяване на светлината. В преносен смисъл просветлението може да се разбира, като процес на нарастване на знанието и мъдростта и съответно като преодоляване на невежеството. Но това е философско тълкуване, а не строго езиково или научно заключение.

Как е в различните философски системи?

В будизма bodhi („пробуждане“) и nirvāṇa („нирвана“) са две взаимосвързани страни на един и същ процес на просветление. Пробуждането се разбира като дълбоко прозрение на причините за страданието – невежество, вкопчване в желанията и привързаност към преходните неща. А нирвана в превод (санскр.) означава „угасване“, „издухване“ и този смисъл в будистката традиция се тълкува като освобождаване от тези причини.

Пробуждането и нирвана не представляват непременно две последователни стъпки, а са взаимосвързани страни, в резултат на което се променя начина, по който човек вижда себе си и реалността, освободен от заблудата за един неизменен Аз.

В будизма, както и в християнството, са познати различни школи, заставащи зад различни идеи, но всички те се обединяват около няколко основни принципа: причините за страданието са в невежеството, страданието може да бъде преодоляно с мъдрост, етика и  духовна практика. Крайната цел винаги е освобождаване от причините за страданието и виждане на реалността такава, каквато е.

В хиндуизма, особено в Адвайта Веданта, просветлението се разбира като осъзнаване, че истинската същност на човека (Атман) не е тялото, умът, мислите или чувствата, които постоянно се променят, а е вечното и неизменно чисто съзнание (Чит), един от аспектите на абсолютната реалност, описвана като sat-cit-ānanda (битие–съзнание–блаженство). Това съзнание не е индивидуалното психическо съзнание на личността, свързано с ума, мислите и чувствата, а дълбоката основа на съзнанието, която в Адвайта Веданта в своята най-дълбока природа е е тъждествена с Брахман – абсолютната реалност и основата на всичко съществуващо. Просветлението представлява непосредствено осъзнаване на това единство и освобождаване от невежеството (авидя), което кара човека да се отъждествява с преходното тяло и ум. В резултат на това се постига мокша – освобождение от кръга на преражданията (самсара) и  постигане на състояние на вътрешна свобода и мир.

В различите школи в хиндуизма се разглеждат различни пътища към мокша. Сред най-известните са пътят на знанието (джнана-йога), чрез осъзнаване на истинската природа на Аза; пътят на предаността към Бога (бхакти-йога); пътят на безкористното действие (карма-йога); и пътят на медитацията и духовната дисциплина (раджа-йога). Макар да се различават по своята практика и философско тълкуване, общото между тези пътища е стремежът към освобождение от кръга на преражданията и осъзнаване на истинската природа на човека чрез преодоляване на невежеството.

В Източното православие също се говори за духовно просветление и преобразяване на човека, но то се разбира съвсем различно от просветлението в източните религии. Докато в будизма и някои индуистки традиции просветлението е свързано с преодоляване на невежеството, освобождаване от страданието и прекратяване на цикъла на преражданията, в православието целта е съединението с Бога. Православието не приема идеята за прераждането, свързва духовното израстване с преобразяване на човека чрез Божията благодат, която е  Божието действие и присъствие.

„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“— Евангелие на Йоан 8:12

Израз на Божията воля са Десетте Божии заповеди, които са напътствие за живот в съгласие с Божия замисъл за човека. Те са основа за нравственото общуване между хората и за отношенията между човека и Бога. Чрез тях се разкриват границите между добро и зло не само в делата – „Не лъжи“, „Не кради“, „Не прелюбодействай“, но и в мислите и желанията на човека - „Не пожелавай“. Като се стреми да живее според Божиите заповеди, човек откликва на Божията воля и се отваря за общуване с Него. Това общуване се осъществява особено чрез молитвата – личен разговор с Бога, изпълнен със смирение и доверие в Неговата воля. Животът според Божиите заповеди не купува и не заслужава Божията благодат, но отваря човека за нейното действие и го води към по-дълбоко общуване с Бога.

Възниква въпросът: Ако Бог винаги чува молитвите, но отговаря не винаги според човешкото желание, какво представлява Той – вселенски разум, обективен закон, безлична сила или първопричина на всичко съществуващо?

Според източното православие в основата на битието стои не просто сила, закон или сбор от закони, а личностният Първоизточник на всичко съществуващо – Бог, Който е Разум и Любов. Чрез молитвата човек влиза в лично общуване с този единствен и общ Творец и чрез Неговата благодат се преобразява духовно, като свободно съдейства на Божията воля в света, създаден от Него.

„Божията светлина е не само предмет на познание, но и сила, която преобразява този, който я приема.“ Свети Григорий Палама

„Човекът е призван да стане причастник на божественото естество чрез благодат.“ Свети Максим Изповедник

Човекът, според източното православие, е уникална личност, създадена по образ и подобие Божие, надарена с разум, свободна воля и способност за любов. Целта на духовния му живот не е заличаването на личността, а нейното преобразяване чрез изпълване с Божията благодат. Чрез свободната си воля в сътрудничество с Божията благодат и в стремеж да изпълнява Божията воля, човекът носи отговорност за своите избори. Има удивителната възможност да участва в преобразяването на сътворения свят.

В будизма основният човешки проблем е невежеството относно истинската природа на реалността, което поражда привързаност и страдание. В източното православие основният проблем е грехът и нарушеното общение с Бога, което води до страдание, смърт и разстройство на човешката природа. Будизмът разглежда личността като съвкупност от променящи се процеси, без неизменно „аз“, докато православието вижда човека като личност, създадена по Божи образ и призвана към преобразяване и общение с Бога. Затова крайната цел на будизма е освобождение от заблудата за отделно и постоянно „аз“ и от кръга на преражданията, докато православната цел е обожение – съединение с личния Бог. За нирвана будизмът не дава отговор чрез категориите на съществуване и несъществуване, тъй като счита тези категории за неприложими към това състояние.

Индуизмът е много разнообразен, но в много негови философски направления се приема идеята за Атман – духовната същност на човека, свързана с върховната реалност Брахман. Това има известна прилика с православното разбиране, че човекът има духовно предназначение и е създаден по Божи образ, но разликата е, че в много индуистки школи крайната цел е осъзнаване на единството между Атман и Брахман, докато православието учи за общение между различни личности – човека и Бога.

Според много индуистки традиции невежеството, желанията и привързаностите поддържат страданието и кръга на преражданията. Невежеството означава не просто липса на знания, а заблуда относно природата на Аз-а и реалността. Според източното православие страданието е свързано с грехопадението и нарушеното общение между човека и Бога.

Различните индуистки школи разбират освобождаването от преражданията по различен начин – като осъзнаване на единството с Абсолюта или като духовно общение с Бога. Православието учи, че след смъртта следват възкресение и вечен живот с Бога, като единението с Него може да започне още в този живот чрез благодатта, но се изпълва в бъдещия.

Но възможно ли е в един единствен живот да се постигне единение с Бога?! Отговорът на православието е: Човек има един живот, в който е призван да възстанови общението си с Бога и това общение продължава и се изпълва във вечността.

Ако разглеждаме религиите като различни човешки опити да се разберат света, човека и място му в него, а същевременно включим знанията, придобити чрез науката можем да достигнем до по-богато и цялостно разбиране за човешкото предназначение и връзката му с Космоса – като подредена и взаимосвързана реалност.

А „космос“, казват от старогръцки κόσμος (kósmos), означава „ред“, „устройство“, „хармония“, „подредена цялост“.

Венета Иванова

Основната идея, структурата и изводите в статията са разработени от автора. За проверка на научната точност е използван изкуствен интелект.